Стъпваме внимателно в стъпките си, догонвайки се.
Бавно влизаме в ритъма един на друг
Понякога единият изпреварва, другият изостава.
Бедуините в пустинята, казват, когато тръгнели на дълъг
преход спирали често не само за да си починат камилите, а за да ги догонят
душите им.
Ние мамим нашите с големи сладоледи и студени бири.Разхождаме
ги по познати, любими, запазени само за нас маршрути.
Деликатно се опипваме с думи и казваме с очи и ръце повече
отколкото в момента можем с устни. Друг път ще си говорим и за тия неща дето само с думи стават.
Преди да се влеем в протеста инстинктивно се прегръщаме на
улицата с небостъргачите. Усещам завинаги.
No comments:
Post a Comment