1/12/16


Dear men, friends, family 

7/14/15

Казах мухъл, чу мъртъв



Чай се пие най добре в 5 сутринта.
Винаги с компания и в големи чаши.
С чая и мантрата, че няма да си поредния дойде и ти.
Имашe нужда да докажеш на себе си, че си истински мъж,
грижовен,
голям,
можеш да сложиш сладко в дните.
Можем да препускаме наравно в този тъжен сезон.
Имашe комфорт и легло за двама.
Две.
Добра игра.
Вдъхвам дълбока глътка,
мед капе от пръстите,
водата ври.
Пускам пакетчето.
Увиваме се като змии един около друг, бавно и силно стягащо сърцето. Топлим студените си крайници. Любимо любим нощите, докато не се откажат и не се превърнат в сутрини. Любимите вкусове са само когато ги направиш такива.
Специален? Набързо изливаме последните глътки в коремите.
Гади ми се.
Слагам на масата трета чаша.
Не ме мисли и по горчиви съм пила.
Равносметка.
Празни чаши от онзи чай дето уж е ароматни, диви билки, а всъщност е
топла,
жълта,
блудкава
вода.

6/19/15

Толкова малко знаете, а толкова много съдите, о вие празни приятелски погледи.

5/29/15

Sometimes you meet someone, and it’s so clear that the two of you, on some level belong together. As lovers, or as friends, or as family, or as something entirely different. You just work, whether you understand one another or you’re in love or you’re partners in crime. You meet these people throughout your life, out of nowhere, under the strangest circumstances, and they help you feel alive. I don’t know if that makes me believe in coincidence, or fate, or sheer blind luck, but it definitely makes me believe in something.
— 
unknown

2/4/15

От събота до събота, можеш да се пречупиш 10 пъти.
Черните силуети се събират на купчина и сядат да играят карти на гърдите ти.
Тежи, но се правиш, че спиш.
Събуждаш се и деня ти подава всичко. Всичко е голям, червен балон с който избираш как да играеш.
-
Скука...
СКука.
СКука!
Все същото, перфектна кръглост, характерен червен цвят. Балонено червено. Гледай безразлично гладката гумена повърхност, гледай, гледай, а в момент на слабост, сграбчи балона малко по силно и го спукай. Ръцете ти, полепнали с парченца латексови остатъци от всичко което ти е дадено.
-
Или пък не...
Гледай перфектната гладкост, гали я, носи я с теб, пъчи и показвай на всички колко е червен балона ти. Стани едно с кръглоста му, мисли като него. Превърни се в балон и отлети при другите балони. Стискам ти ръка, успех!
-
Гледай с любопитство. Погали, стисни леко, скрии го под блузата си като бременна жена, или под мишницата си като диня, направи си гърбица или огромни гърди. В един момент започни да развързваш възелчето, започни да изспускаш леко с пръцкащ звук кръглия компактен въздух и гледай как добре  наду – ти –т –еееее ти ..     п    рболлллллл ееее ми изччччч.... ееееззз сатттттттттхххххх... ...
От събота до събота може да случи цял живот.

8/2/14

straydog

любовта ми е улично псе
осланя се на краткотрайните подаяния на случайни ръце за да оцелее
продължава да търси кой ще я вземе в къщи, такава опърпана и със сдъвкано ухо
тика влажен нос по хорските шепи и се чуди кой ще я храни. не хапка баница, а всеки ден.
уличен боец който до край  недоверчиво ще бяга от каишки

юни 2014

5/27/14

ПНДЛНК

Вместо студена бира, пия от умората си.
Срещаме се в мокротата и анонимността на междублоково пространство.
Главата и плътните и думи ме карат да се гордея с нея.
Разделят ни прегръдки.
Чакам час на спирка. Тебеширените ми крака рисуват въображаеми картини за самотните шофьори.
Лицето - мокро, този път заради алергия.
Чифт крака се надвисват над мен. Вдигам поглед, отсреща приятелски.
Прегръдки които слагаш за разделители на страниците. Четеш страниците помежду им през пръсти. Броя ги.
Скок в тъмното навън. Изгубвам се в незнайно откъде появил се мирис на бор.
В хижата няма никой.

5/23/14

Инструкции за обичане

Инструкции за обичане

от прекрасно стискащо пишеща

5/21/14

But I'm forever missing HIM

ти си моето лепило.
залепи ме, ХА!
в косата ти да се загубя, остави ме

5/4/14

В 4 сутринта, в апокалиптичния дъжд, сама, единственото от което се страхувам е че живеца който тупка във вените ми може да не бъде изживян напълно.
потенциал.
възможности.
а след това с лъжицата дулче ди лече

3/26/14

Само живи.

Две голи женски тела тичат по брега на потока, белите им крака са посинели от студената вода, белите им гърди са настръхнали решително, белите им зъби са разтеглени в усмивки. Сега или никога скок във водите на пролетта.

брррррррррррррр

Отива ви момичета, казва ни пролетта  прегърнала любимата си любовница Родопа. Поседнала е на тревата, изморена е от пътя, а ние трите, две наивни хлапачки и една мъдра планина седим в скута и. Ако това беше филм щяхме да сме прозрачни бели рокли,дълги коси заплетени с пролетни цветя и лястовици. Това е реалноста. Ние сме мокри гащи.
Сами създадохме пролет. Осмислихме уикендите им, запалихме огъня им и си тръгнахме навреме за да оставим илюзията жива. Без усложнения, с остатъци от вкусен дъх и топла женственост.

Разбъркахме умовете, сърцата и коремите с малки бели цветчета от цъфнали джанки. Оставихме само аромата на дим от огън в косите им. В косите си. В косите ни. Пратенички с бирен дъх и блестящи очи. Посадихме пролет където имаше нужда от нея.  На ръбчето на скалата, далеч от хората!

Самодиви.
Само диви.
Самодиви - нежност, страст, народни песни.
Само диви-  следващ момент с очи невиждащи никой освен само този връх, само тази скала, само тази река, само тази планина. Отдадохме телата си, създадохме пролет, а после тя сама се отдаде на нас. На свои ред с окуражителни думи ни заведе на онази чукара от която се вижда всичко по важно на света, с нежна прегръдка ни сложи да легнем на одеалото от току що порастнал мъх, със студени, но страстни ръце съблече дрехите ни.
Стопли сърцата ни, студени от топлене на други.

2/18/14

teen spirit


But I heard someone say
They knew that someday
That everything would fall into its place
And everything would be fine

And I really, truly, honestly
Without a doubt want to believe
That everything will be alright

и от тези мъже дето знаеш че всичко ще е наред


Insert coin

My photo
YOU! YOU OLD-FASHIONED, UN-TRENDY, TOTALLY-NOT-HOT ...BARLNGEN!

Lately...

About

I plant a lime, you pick a coconut!
or
Ur interpretations of all the things I don't say...
Bedroom Destinesia

  © Blogger template 'Photoblog II' by Ourblogtemplates.com 2008

Back to TOP