Има
едно магическо място на морето. Няма да
ви кажа къде е, защото не искам да идвате.
Там има плаж и море за всеки, но винаги
можеш да изчезнеш в собствение си мисли.
Ходя на това място всяка година от как
имам спомени и винаги деня в който стъпя
там оставя по една чертичка в сърцето.
Това място е моето спасително място,
мястото на което знам, че всичко ще бъде
наред, поне докато съм там, поне докато
го има. Мястото на което чашата с емоции
се пие до дъно и сладка, горчива, оставя
мъдър послевкус.
На това място съм се запознала с чудесни хора и съм опознала истински други, плувала съм с делфини, стъпвала съм по километри водорасли, яздила съм белите гръбчета на огромни вълни, споделяла съм най-таени тайни, прегръщала съм, целувала съм, обожавала съм, плувала съм сама по лунната пътека, плувала съм със всички по лунната пътека, гмуркала съм се в тишина и красота, изпивала съм света, ей така съвсем невинно, знам пътечките както знам бемките си, творила съм на хамака, пожелавала съм си милиони желания под падащите звезди и съм била себе си.
На това
място съм се свивала от болка, изплаквала
съм водопад, мразела съм всички, давела
съм се в центрофуга от водорасли и вълни,
живяла съм живота на ужасна жена, мълчала
съм с леден поглед, мразела съм коя съм
и кои са другите, заричала съм се да не
пия повече, а след това съм се гаврила
с тялото и главата си от безсилие пред
бодящи емоции, губила съм: същността,
уважението, приличие,пожелавала съм си
милиони желания под падащите звезди и
съм била себе си.
Това
място винаги е разбърквало добе нещата
, така че получения коктейл да те успокои,
усмихне и като добър приятел да те хване
за рамото, да те погледне в очите и да
ти каже „Спокойно! Всичко, ще бъде наред.
Аз съм тук за теб!“ . Няма да ви запозная
с този приятел, защото не искам да идвате
у тях, при нас. Искам да оставите бара
както си е с красивите, усмихнати,
дългокоси девойки, погалени от слънцето
рамене, летни къдри. Не искам да идвате
с лукави, изяждащи усмивки, демонстрирайки
какво са „истиснките мъже“ : шушляк и
джапанки. Не искам да давам магическото
си място на спокойствие за да го
кръстосвате с пияни юмруци и бързи
бензинови пари. Тръгвайте си, още преди
да сте дошли и ми оставете поне тук мига
на безвремие, уют и увереност, че нещата
са както трябва и мога да бъда всичко
това което съм, а не солени очи и 1000 причини
да се прибера в морето.
No comments:
Post a Comment