8/17/13

Mermaid diaries

Има едно магическо място на морето. Няма да ви кажа къде е, защото не искам да идвате. Там има плаж и море за всеки, но винаги можеш да изчезнеш в собствение си мисли. Ходя на това място всяка година от как имам спомени и винаги деня в който стъпя там оставя по една чертичка в сърцето. Това място е моето спасително място, мястото на което знам, че всичко ще бъде наред, поне докато съм там, поне докато го има. Мястото на което чашата с емоции се пие до дъно и сладка, горчива, оставя мъдър послевкус.

На това място съм се запознала с чудесни хора и съм опознала истински други, плувала съм с делфини, стъпвала съм по километри водорасли, яздила съм белите гръбчета на огромни вълни, споделяла съм най-таени тайни, прегръщала съм, целувала съм, обожавала съм, плувала съм сама по лунната пътека, плувала съм със всички по лунната пътека, гмуркала съм се в тишина и красота, изпивала съм света, ей така съвсем невинно, знам пътечките както знам бемките си, творила съм на хамака, пожелавала съм си милиони желания под падащите звезди и съм била себе си.

На това място съм се свивала от болка, изплаквала съм водопад, мразела съм всички, давела съм се в центрофуга от водорасли и вълни, живяла съм живота на ужасна жена, мълчала съм с леден поглед, мразела съм коя съм и кои са другите, заричала съм се да не пия повече, а след това съм се гаврила с тялото и главата си от безсилие пред бодящи емоции, губила съм: същността, уважението, приличие,пожелавала съм си милиони желания под падащите звезди и съм била себе си.


Това място винаги е разбърквало добе нещата , така че получения коктейл да те успокои, усмихне и като добър приятел да те хване за рамото, да те погледне в очите и да ти каже „Спокойно! Всичко, ще бъде наред. Аз съм тук за теб!“ . Няма да ви запозная с този приятел, защото не искам да идвате у тях, при нас. Искам да оставите бара както си е с красивите, усмихнати, дългокоси девойки, погалени от слънцето рамене, летни къдри. Не искам да идвате с лукави, изяждащи усмивки, демонстрирайки какво са „истиснките мъже“ : шушляк и джапанки. Не искам да давам магическото си място на спокойствие за да го кръстосвате с пияни юмруци и бързи бензинови пари. Тръгвайте си, още преди да сте дошли и ми оставете поне тук мига на безвремие, уют и увереност, че нещата са както трябва и мога да бъда всичко това което съм, а не солени очи и 1000 причини да се прибера в морето.

No comments:

Lately...

About

I plant a lime, you pick a coconut!
or
Ur interpretations of all the things I don't say...
Bedroom Destinesia

  © Blogger template 'Photoblog II' by Ourblogtemplates.com 2008

Back to TOP