Mermaid diaries: 5 min

136 лв и 3 монети по 1 лв ме делят от пълно сърце и нежелание да си тръгна от тук. Отивам да ги оставя с нетърпението да оставя и перата, и връвката, и музиката, и миденото безвремие, и погледа в хоризонта и да отида на по добро, по забавно, по синьо, по.. по... по...

В следващият миг нещата се променят с вихрушка, ама от онези летните, които променят всичко, без да си спомняш, че е валяло.

Срещам Сашо. Сашо е собственика на всичко тук и най-големият хулиган на Северното море. Сашо говори крайно, има дъх на мастика и лицето на Попай Моряка. Сашо е на 55 и може да ми е баща, но ако искам може и да е мъж. Говори ми на „малката“, а на мен ми става лошо. Сашо ме прегръща родителски, нещо от което никак нямам нужда в този момент и ми казва колко хубава жена ще стане от мен. Аз започвам да бръчкам чело. Разговора за красотата, правилните черти, гърдите ми и как трябва да ставам майка ме кара да се чувствам като нещо за продан. Сашо ме целува по бузата и казва „ Не се натоварвай, малката, когато станеш на 55, ще ме разбереш. Целуне ли те истински мъж като мен, значи ти разваля всички уроки и черни очи!“

Усмихвам се! Благодаря, имам нужда! Дали защото или защото наистина, олеква ми.

- Как се казваш?

- Вики!

- Сашо! Чичо Сашо, ти вече си моя дъщеря. Ако имаш проблем наоколо само кажи моето име... Вики, довечера някой ще те ебе!

- Ъ! - отвратена гримаса.

- Сама ли си?

Понечвам да си тръгна отново, нямам намерение да обсъждам как ....

- ... не, не довечера някой ще те обича много. Така по добре ли се изразих? Просто исках да ти кажа, че ще направиш някой много щастлив. - за миг говори истински човек.

През цялото това време в което аз се клатушкам между желанието да избягам и интереса да чуя какво има да ми каже Сашо, срещу мен стоят успокояващи, бродирани с морско синьо очи. Единствените спокойни очи които са ме гледали в очите цяла седмица.

- Аз ще я взема! Дай ми ръката на дъщеря си! Сериозен съм!- влиза в тона на Сашо

Весел и леко въпросителен поглед от мен, а Сашо ме дава.

Остани тук, защо ще ходиш където и да е. Аз ще се грижа за теб, ще лакирам ноктите, ще те водя на плаж, ще ти правя масаж и ще ти оставям цялото свободно време на света. А аз? Нали и аз трябва да правя нещо за теб? Не, стига ми просто да си замалко с мен. Нека се оженим за седмица. Нека се оженим за месец. Ще имаме сватба на плажа и няма нужда от рокля, само рошава коса. Усмивка. Искри очи в очи. Най хубавата лимонада и обратно в реалността каквато я познавам тук.

Ето там съм оправил къща, има 2 стаи, топла вода и гледка към морето... Липсваш само ти, защо ще си ходиш? Ще живеем царски до октомври, после каквото. Там където отиваш е гадно, пълно с хора, нали тук ти е любимо? Очи! ...и още толкова. Знам един унгарски ресторант наоколо, ще отидем, ще скрием пръстен в десерта ти, ще го направим както трябва и след това ще вдигнем огромно парти...

Като със стрелички цели мишени в сърцето и мамка му, иска ми се да повярвам, да остана и да променя черната дупка за един миг, за една вихрушка.

Какво искаш за рождения си ден? Торта, хора, еднорог, няма проблеми. Сега сериозно, остани, наистина! За това са миговете в които се променя всичко...

От там само думички, очи, Metronomy върху стария ВЕФ и откъде дойде поредната магия?

Тръгвам, сърцето ми дращи и тежи, очите ми търсят очи.

- Ще се видим! Като в приказките!

- Като в приказките...

- Пази ми плажа!

- Нашия плаж...

- ...нашия плаж! Ще донеса картина за къщата...Тръгвам!

Толкова малко трябва за да преобърне някой всичко. Пеперудени крила, части секунда, благодаря! Que serra, serra!

...с ръка на сърце

и морска вода в очите...