Срещаме се в мокротата и анонимността на междублоково пространство.
Главата и плътните и думи ме карат да се гордея с нея.
Разделят ни прегръдки.
Чакам час на спирка. Тебеширените ми крака рисуват въображаеми картини за самотните шофьори.
Лицето - мокро, този път заради алергия.
Чифт крака се надвисват над мен. Вдигам поглед, отсреща приятелски.
Прегръдки които слагаш за разделители на страниците. Четеш страниците помежду им през пръсти. Броя ги.
Скок в тъмното навън. Изгубвам се в незнайно откъде появил се мирис на бор.
В хижата няма никой.
Posts
1 comment:
да :) това търсех.
прегръдки за разделител, а понякога направо цяла пауза в четенето. и продължило пътуване в нощта с появила се светлинка дето после си я носиш. на спирката ме чака Беба и скимти от радост. прекарвам 5 минути в това да я намачкам, после й давам да хапне, а наоколо няма друга жива душа. после през поляната и покрай охлювите.
Post a Comment