Ще пожънеш това което посееш, not!

Добрите ми намерения пропадат.

Грижливо прекопавам с мотичка парцела му. Не искам плевели, търся картофи. Сладък и успокояващ невидим вкус, който не дразни устата и корема. Главата и корема. От три дни не мога да се храня. Прекопавам и намирам само камъни. Те засядат на гърлото. Не съм родена да бъда фермерка. Нямам място в живота му.

Добрите ми намерения пропадат.

Намирам им оправдания. Преглъщам. Давам им пълната свобода. Приятели. Никой обаче не осиновява отговорността. Добрите намерения са до край, защото коя съм аз че да ги спирам. В един момент отговорноста осиновява мен и двете бягаме хванати за ръце за да опазим собствените си свободи. Те така и не разбират.