Title me

Никога няма да разбера дали е заради алкохола или заради моментното ми състояние, но ранно-сутрините часове след дълга нощ напоследък ми стават хоби. Единственото време когато се чувствам истински жива и заинтересована с цялата помпозност на това изречение е тогава. Ранните часове ми дават паралелна реалност в която да бягам колкото си искам, да не бъда съдена, да нямам списък и да не виждам истина, само това което имам нужда да виждам. Всяка идея е мисия, всяка мисия е възможна и всичко е сведено до едни прости човешки нещица. Казват, че не познаваш човек докато не си си говорил с него в 4 сутрин. Това време предполага нещо нетипично, синьо-студено отвън,  топло като вкъщи от вътре. В едно нормално съществуване, никой няма място там. И сигурно именно защото е така хората се чувстват недосегаеми, забравят ужасните си защитни реакции и стават искренни и добри. Дали? Аз така ги виждам, това е всичко което знам.
По това време първа, втора и трета цедка са взели жертвите си. Приятелите ми спят на топло с приятелките си. Чака ги семейна закуска, а после чистене и пазаруване. А, аз продължавам да се накарам да повярвам, че нещо напоследък има смисъл. И хората не правят всичко от някакъв страх за егото си. Фалшименто! Стоя подпряна на бар, с рошава коса, бирен дъх и малките парченца нещо останало в мен и си говоря с абсурден човек от който си спомням само нахлупена козирка и очи. Погледнато отстрани, винаги съм пияна тинейджърка от която ей сега някой ужасен тип ще се възползва. Пускам Gallows-Mysery, струва ми се тематично. Човекът присвятква с очи, пита ме знам ли какво е Pure Love. А на моето объркано, ти сериозно ли, сервира това:



Същият този вокал, pure love и 5.30 сутринта, струва ми се тематично.