Мръсни Захаросани истории за приятели

Зачевам на криво вечерта, облечена в рокля на котки на прекалено място. Ето ти кой-къде-как, журналистически навик. Влачим дълго къси крака обути в мрежи и ,аха , да се откажем правим безумен завой и се насочваме към  букви светещи в цветовете на дъгата. Смъкваме входа от почти 40 лири на 10 за всички и с решителна стъпка поемаме по течението към бара. Мястото се казва Escape, квартала е Soho и е гей бар с шотове текила по единичка. Works fine for us!
След таван на жребци, пърхащи мигли и малко ром отваряме кръгче за танци. Крадем безсрамно движения от хората наоколо докато тайно преценяваме къде сме в гей скалата. А ние определено сме там, закотвили гордо място с целувки, танци и мегамногощастливастраст. Оглеждам се и си мисля, е браво, довели сме тримата най красиви мъже в Лондон (факт!) в гей бар и на всичкото отгоре и ние сме с тях. Миналата седмица пък се чудим,е как да имаме гаджета, как да им обясним че спим заедно на купчинка, че си готвим закуска, че се целуваме и пипаме постоянно и не се притесняваме да си говорим за секс. Всичко е естесвено, а ние сме приятели. Приятели който се държат за задника, просто защото е забавно. Тогава, как да се занимвам с който и да е друг таз вечер? Как да заменя това, колкото и да ми харесваш, за да отида с теб на дъб? Как да заменя това за да пробвам да се прибера с девойка която не ме изпусна от поглед? Освен баналните неща които всички знаете приятелствата трябва да се градят и на "solid foundations of alcohol, sarcasm, inappropriateness and shenanigans", май ни се получава.
Мисля си, че макар по някога да е трудно и тъпо или въпреки това, сме сглобили Волтрон със сила 1000, който се нуждае само от частите и малко настроение за да запали града.  Ще ги липсвам!много!