Небето пурпурно синьо. Птички пеят. Аз се клатя по пътя към вкъщи и се чудя защо слънцето изгрява, нали си тръгнах към 3?
Бърза ретроспекция...
Както силно копнеех, удавих вечерта в танци (и то какви) и алкохол (на корем), типична история за човек на моята възраст. След това обаче, по пътя към дома вечерта ми придоби нови измерения.
Срешнах Rizzle от Rizzle Kicks. Залепих му лепенка(да, освен всичко, вчера лепих лепенки по хората), продължих да ходя и след 10 метра осъзнах че това е той и изпаднах в екстаз. Глупаво, знам! Можеше направо да се върна и да му предложа брак. Dear Rizzle, if you are reading this, I want you to know that I would like to marry you at any time. Все пак.....
Докато пиша това леко пищя и къмвам от задоволство...
Ок, ще си кажете вие.А останалата част от невероятната ти история малко момиче?
Ами и аз се чудя как ама взех че попаднах на Old Kent Road в Thomas-a-Becker,място затворено от 15 години. Пипнах боксовата круша на Мохамед Али,мда.Оказа се че е било свърталище още на Хенри Купър и Дейвид Бауи. Отварят го след 2 или 3 седмици,а аз сьм вип,хохохохо. Имах специален тур из мазетата и студията на пъбчето,тръгнах си с бутилка отлежало вино и портокал.
Hello Rizzle!Hello spring! Hello whore-mones!
No comments:
Post a Comment