London Series

Ето че след почти месец заточение свързан с писането на есе на тема "Internet as extension to human identity" съм отново свободна. Както би казала кака ви Флорънс, която е дроп аут от моето училище, dog days are over, yo. Затова,
за да отпразнувам реших да попиша малко безмислици свързани с какво, с живота ми разбира сее!
Понеже структурата на есе е още в главата ми ще ви презентирам нещата по много подобен начин. Пьрво, дьлго обещаното продължение на рубриката Лондон с Виkтория Лайм, Ориентации. След това малко ревю на концерти на които се случи да присъствам тези дни:)
И така...
Никога не съм имала нищо против хората, без значение от половете си, да се обичат. Ама аз като цяло май не съм човек на крайните мнения. Затова когато преди две години в Щатите попаднах в центъра едва ли не на гей културата по скоро ми беше интересно и любопитно отколкото неприятно. Никаква намеса обаче и никакви истории. Както можете да си представите обаче, Лондон ми поднесе друга картинка! В днешната рубрика ще ви запозная с тази картинка от името на двамата главни лирически героя: В. и М.

В. е момиче на около 20 и няколко което макар няколкото си тийнейджърски забежки с други девойки и редовните заплахи, че ще нацелува някоя жена, все още предпочита младежи. В. няма проблем да е малко по близка с рандом девойки и да им прилага тьпи свалки за шега. Обикновенно така жените се объркват и незнаят какво да предприемат или влизат във филма и го играят също толкова готени. Един ден излизайки от клуб и запознавайки се с момиче по подобен начин, В. не попада в добре оттренираният сюжет, а се оказва залепена на стената от ръцете на друга девойка, следват заплахи за целувки и други неща, а В. е тази която черви бузи. C нейните камъни по нейната глава! Така цяла вечер тя се наслаждава и чувства неудобно от прегръдки, комплименти, случайни докосвания на който е свикнала да си играе с момченца, но и се оказва неудобно с момиченца. Имаш много секси гръбче... Сагата продължава...

М. е момче на 20 и няколко което предполагам за разлика от В. не е имало никакви забежки с хора от същия пол. Защото видиш ли, това би било притеснително! М. е известен с това, че е доста широко скроен човек, либерален и отворен за чужди позиции. Затова когато близки негови родственици от женски пол му предлагат да дойде с тях на гей бар за празника им, той не отказва. Тук вмятам че като цяло гей баровете в Лондон са една доста добра алтернатива на снобарските затварящи рано клубове. За да пресъздадем пълната картинка трябва да отбележим че М. е доста симпатичен младеж. Какво става когато симпатичен и позитивен младеж попадне в гей клуб? Ами разбира се че започват да го свалят. М. провежда задълбочен разговор за вселената и нещата от живота с рандом младеж. Стигат до темата за снега и това че и двамата карат сноубоард и младежа решава да атакува. Поглежда нашият герoй право в очите и го пита "Sooo, are you regular or goofy?(за некарачите ще кажа че това значи кой ти е водещият крак когато караш). В контекста на заведенито обаче някак си не върви да кажеш "goofy" затова М. избира "regular". Рандом пича осьзнава че той не е гей, но от чисто любопитство го разпитва защо и как е попаднал там. След което му споделя колко от неговите приятели са се уредили с гадже като са приложили хватка "ОООооо аз сьм обьркан, незнам с каква ориентация сьм." Тук момичетата прилагат майчинското си чувство и нуждата да се грижат за някой и си казват че те са тези който могат да ги направят мьже и така...

Изводите ще ви ги оставя на вас. Аз отивам да пусна whore-моните на воля, че каква пролет е иначе...?