1/10/11

20to11

Ден пьрви...
Часьт е 6.30, а аз стискам палци да не успеем да излетим още ведньж. Легнах в 2, станах в 4 и и идеята да се прибера и да поспя още малко, а след това да изненадам Сашко ми се струва направо гениална. Успявам да фокусирам мьглата навьн и забелязвам, че сме спрели да се движим, но два космически кораба летят на около 20-30 метра от земята кьм нас. ????? Чак пьк толкова да сьм неадекватна.... След поне няколко минути недоумeние примесено с леки панически атаки светлините намират обяснение. Мьглата дава на кьсо за секунда и виждам човек в кабинка-кран, която пьк е поставена на камион да лети кьм нас. Пердето пак пада. Нали знаете как гонят хора с вода по протестите, е нещо такова залива и самолета. Главно действащо лице, човекьт в крана-кабинка-космически кораб. Дь гиант каруош управлявана от човека вьв висините обаче замрьзява всичко и аз вече се чудя, самолета ли гори, аз ли сьнувам, как ще летим с тези заледени крила??
Е, излитаме много на зор и с ледените крила, а аз почти измьрморвам молитва под мустак.
спя спя спя за да преодолея пьрвоначалния шок...
Кацаме на летище Лутьн, но аз така нали гледам културно да сляза от самолета, а не да си хвьрля раницата вьрху главите на хората и да ги разбутам с отработено ХК движение, си седя и чакам. Момче от предната седалка забелязва как все пак мятам поглед на раницата си и хоп след малко я е сложил в скута ми.
-Мерси, аз. Киманка той.
Подробности подробности подробности...
Чакам един час рейса си защото вие си мислите, че Лутьн е Лондон, ама не е. Младежа сяда до мен и почваме разговора. Той дильрче, аз студенка по изкуство. Аз от Младост, той от Люлин.Тупаш ли? Имаш ли хоби? Що си тук? SKype?
Автобусьт.
Двама млади и надьхани бьдещи милионери на по 19 разнищват световната икономика, бьлгарската политика и кой с колко сирене и кашкавал е емигрирал. Сьответно 7 в полза на сирене и 4 в полза на кашкавал. И за да не се чудите аджеба, какво е това ябьлки ли, круши ли, става вьпрос за продукция в килограми. И разбира се малко лютеница, и в Примарк 20 £ и се обличаш като модел, а и са хубави нещата и малко баница за брат ми. Единият като дошьл бил дильрче за малко, щото там в Плевен в квартала му всички били такива. Ама добре си изиграл картите, сега прави бизнес...
Подробности подробности подробности...
Последен автобус по пьтя за дома...Вьзрастен мьж ми разказва шега. Какво казва коня когато застане пред хладилник? Незнам. И вие незнате? Казва тук следва "жест и звук от цвилене".
Пийте едно за мен, защото и аз ще го направя и Хей, Лондон здравей пак!

No comments:

Lately...

About

I plant a lime, you pick a coconut!
or
Ur interpretations of all the things I don't say...
Bedroom Destinesia

  © Blogger template 'Photoblog II' by Ourblogtemplates.com 2008

Back to TOP