Ставам. Втурвам се рязко навън и закусвам мохито. С менти и лайм и кафява захар. С поглед облечен в кожено яке отсреща. Аз, Госпожичка зад очила. Унасям се. Към 6 се събуждам по бански, на шалте, на ливада. Колко по лятно би могло да стане?
Ставам, трудно. Хиляда часа по късно съм горе въоражена с една само биринка. 30 минути по късно се засилвам по тениска и хвърча. Черни са! Музика, камери, любими хора криви от снощи. Колко по близо до Банско може да стане?
поука - колкото и да ви е неприятно сутрин, опита доказва, че ако отивате да правите нещо приятно, няма да съжалявате веднъж станали.
какво казах
5/2/10
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment